Образователна група „Светлина“ подкрепя своите родители като им дава възможност да изразят своите възгледи и опитност през призмата на 21-ви век. Светът постоянно се променя, а с него и убежденията, тенденциите и традициите, които съпътстват изграждането на новото поколение деца. Децата на 21-ви век.

В тази статия ще Ви представим нашия първи участник – Зоя Петрова.

Тя е усмихната, отдадена, изключително интелигентна жена, която с радост споделя своя родителски и житейски опит. Тя е майка на 3 деца, които са започнали и продължават своето холистично образование в детска ясла, градина и училище „Светлина“.

Всеки, който отдели време да прочете тази статия, ще открие нещо за себе си, както нашият екип го направи, докато разговаряхме с нея. Защото мъдростта на думите, идващи от опита са безценни уроци за всеки, който е готов да учи.

Ето как протече нашият разговор.

 

Моля, да се представите с няколко думи.

Аз съм една обичана и обичаща жена, любяща дъщеря и майка. Но каква майка? Всеотдайна, постоянно учеща и приятелка на моите 3 прекрасни ангели – Махер (9 г.), Юсарсиф (8 г.) и Клеопатра (4 г.). Благодаря, че ви има, деца! Чувствам се осъзната, намерила вътрешния мир, смирението и благодарността, и може би, разбрала коя е мисията ми на тази Земя. Това е всичко за мен.

Нямах за цел изцяло да се отдам на семейството си, но след като се родиха децата всичко се случи от само себе си. При мен нищо не е цел, а се случва през вътрешното усещане. Приех този начин на живот. За мен, като майка, е много важно да съм до децата си. Имам две детегледачки, но избирам да бъда с тях всеки ден.

Майчинството, и родителството въобще, е да инвестираш в детето си. Децата идват при нас да ги обичаме и възпитаме, за да може да вървят по своя начертан път с мъдрост и уважение.

Кое, според Вас, оказва по-голямо влияние върху детето – възпитанието получено вкъщи или уменията усвоени в училище?

И двете. За мен е важно възпитанието и на двете места да върви ръка за ръка. В дома се възпитават основните ценности и любовта към Родината. Ако ти обичаш своята Родина, ти уважаваш и своите родители. Тази любов създава корените. Не може да имаш бъдеще без минало. Това се прехвърля и като уважение към учителя впоследствие.

Например, децата ми знаят от малки кои са Васил Левски и Христо Ботев. Когато започна да казвам на Клеопатра (4 г.): „Тоз, който падне в бой за свобода…“ и тя веднага отговаря: „Това е Христо Ботев“. Всичко това е любов, която се „създава“.

Много родители прехвърлят отговорността на училището. Но, ако оставиш детето си на телефона и така го възпитаваш, в училището какво ще могат да направят?!

Tова, което сме създали в началото у децата, за моя радост беше продължено от ОГ „Светлина“ като линии на поведение.

Ще Ви разкажа за нашите семейни традиции в отглеждането на децата.

Още от малки децата имат режим на хранене и сън, който се е запазил и до днес. Когато стане време за някое от храненията или заспиване, те сами напомнят за това.

Вечер, когато децата се приберат от училище и детска градина, те знаят, че аз съм вкъщи и прекарваме време заедно. Това е закон. Не ходим на други места, като например, по молове. Ако се случва понякога, да не се приберем вкъщи, те започват да негодуват. Те обичат да се приберат вкъщи, да си поиграят, да се чувстват спокойни – искат си „тяхното време“.

До 19:30 часа децата вече са вечеряли. Клеопатра си ляга към 20 часа, а момчетата около 20:30 часа и се събуждат сутрин около 7 часа. Много е важно ранното лягане, защото децата се събуждат свежи и радостни.

Друг принцип, който имаме в семейството е когато отидем на заведение, баща им ги учи, че имаме възможността да поръчаме много, но избираме да споделим храната помежду си, за да няма разхищение. А когато нещо остане, се взима в кутии за вкъщи или се дава на нуждаещите се.

Друг пример е с електричеството. Ако е оставена да свети лампа, им казвам, че трябва да я загасят, защото има места, в които няма ток. Същото е и за водата. И всичко това започва да работи за тях като ценност и се научават да пазят и да уважават ресурса, а не да следват задължително поведение,  защото „така трябва“.

Чрез осигуряването на здравословна храна се стремя да поддържам здравето на децата си крепко. Когато те имаха физическо неразположение, преди време, следвах един режим на хранене за 3 месеца, който е на руски професор, като им давах и няколко руски добавки. Според него се премахват въглехидратите, включително оризът, единствено от пълнозърнестите култури можеха да се хранят с киноа, чия (чиа), елда. Притеснявах се, че децата няма да искат да се хранят така, но те вече имаха основата и примера от мен. Към момента те се чувстват здрави и енергични, затова прилагаме този начин на хранене само 1 път в седмицата.

Ако проявят първи симптоми на хрема, само им давам сребърна вода, която е специално закупена, а не стандартната от аптеките, и те се оправят много бързо.

Затова бих желала да призова родителите, чиито децата имат здравословен проблем,  да опитат всички алтернативи на медикаменти – храна, добавки, диета, спорт. Ако след тези неща няма подобрение, тогава да дадат лекарството, което е необходимо. Защото не е добре детето да свиква с изкуствени вещества, вместо с природни, естествени методи за справяне с вируси и инфекции. Така че нека пробват всичко, за да им е спокойно на сърцето. Аз давам хомеопатия и когато виждам, че не помага, тогава взимам медикамент, но това рядко ми се налага.

За мен е важно децата да имат, освен здравна, и спортна култура. Затова започнах да ги водя от 3-годишни на спорт всеки уикенд. В началото те се страхуваха и не искаха, но аз бях търпелива и стоях до края на всяка тренировка за подкрепа. Процесът отне 2 години. Към този момент те ходят самостоятелно и с голямо желание.

Интересна традиция създадохме за рождените дни на децата. Ние каним много хора и те, съответно, носят подаръци. Преди се натрупваха вещи, а аз не искам това, защото децата започват да не уважават предметите и ги хвърлят. И предложих на гостите сумите, които са решили да използват за подарък, да дадат в плик, а ние да ги дарим на деца, които нямат възможности. Накрая, когато съберем сумата, я съобщавам на децата и те избират на кое дете/дом да я предоставим.

Учим децата си да бъдат добри и да споделят. Занимаваме се с благотворителност и им разказвам за децата в центровете за временно настаняване, запознавам ги с тях. Помагаме в два дома за деца, като ежемесечно купуваме храна за тях – за единия – всеки месец, а за другия – всяка седмица. Допълнително предоставяме и детски дрехи. Водим ги на цирк заедно с децата. Разказала съм на Махи, Юси и Клеопатра, че тези деца са като тях, но с по-различна съдба. Така децата ми се учат на съпричастност, добрина и щедрост, както и наистина да разпознават хората, които се нуждаят от помощ.

На този етап имам идея единия от домовете, който е център за временно настаняване за деца до 18-годишна възраст, да посещавам и с друга цел – да им бъда ментор. Да разговарям с тях за живота, за любовта към родителите, защото понякога те имат омраза към тях и това ги “убива” отвътре, как да разговарят в личните взаимоотношения, какъв партньор да си изберат и др. Да споделя своите житейски уроци с тях.

Нашите деца сами си правят благотворителни инициативи за празници. При нас има бизнес сграда и понякога има хора, които имат някакъв проблем. Децата бяха решили да организират Коледен базар и да направят рисунки с цел да дарят събраните средства.

И много харесвам това, че и в ОГ  „Светлина“ има благотворителни кампании и така продължават нашето възпитание.

Всеки ден се „кове“ вкъщи и за радост се продължава и в училище. Не може само едната страна да изгради личността. Ако аз съм научила на всичко децата си и отидат в институция, в която не се интересуват от здравословно хранене, опазване на планетата, рециклиране, ограничаване ползването на пластмаса, емоционална интелигентност и развитие във всички направления, тогава дори аз да съм заложила основата, няма да е добър резултатът. Децата в един момент започват да прекарват повече будно време извън дома и тогава средата започва да оказва силно влияние.

Кои са основните ценности, които смятате, че едно дете трябва да притежава? 

За мен е най-важно да не лъжат, да не крадат и да уважават своите родители. Както и да се научат на баланс в живота си.

Стремя се към здравословен начин на живот, който да предам и на децата. Когато отидем в магазина, аз гледам етикетите за Е-та, консерванти, оцветители, пазарувам елда, киноа и други здравословни продукти – уча ги да имат културата на подбор. Не ги принуждавам да ядат всичко това, а просто да знаят и да виждат примера.

Крайностите са нещо много лошо, затова аз винаги взимам по нещо отвсякъде. Преди настръхвах като чуя „Макдоналдс“. Сега на всеки два месеца „си затварям очите“ и водя децата да си изберат какво искат от там. После им обяснявам, че тази храна е много вредна и ако се яде всекидневно, човек започва да има проблеми с теглото и здравето.

Ако им я забраня категорично, децата има вероятност да ходят скришно и да консумират прекомерни количества.

Питали са ме: „Мислиш ли, че като пораснат повече, пак ще се хранят по този начин?“ и моят отговор е, че вероятно няма да е така, но основата, която ще съм заложила, ще бъде там.

Друга ценност, която изграждаме, е чувство на отговорност и финансова грамотност. Всеки уикенд им давам 10 лв. и възможност да си купят каквото поискат. Така отново получават свободата да пробват всичко, което у дома не се яде/пие на дневна база.

За мен най-важното е децата да са щастливи хора, дори да имат най-доброто портфолио, това не е достатъчно. Не, че само по себе си това не е значимо, но не трябва да е центърът на личността.

Когато отидем сред природата, ги уча да се заслушват в песните на птиците, да седнат на тревата, да усетят природата какво спокойствие и красота им дава. Те сега знаят как да почувстват щастието в себе си, защото осъзнават какво ги радва.

Затова много харесвам, че в ОГ „Светлина“ учат децата да разпознават своите чувства/емоции и да правят взаимовръзки между тях и събитията. Защото дори Клеопатра (4 г.) споделя: „Мамо, аз съм тъжна/щастлива, защото…“

Тримата са много различни един от друг, но ги учим да бъдат щастливи.

Кои са основните трудности, които срещате при отглеждането на децата?

При Махи и Юси наблюдавам съревнование, което се дължи на по-малката от 1 година възрастова разлика. При тях се наблюдава едно постоянно състезание кой е по-добрият, какво е направил, кой е видял първи нещо.

Как се справяте с контрола над устройствата вкъщи и какво мислите за съвременния дигитализиран свят, в който растат децата ни?

Важен е примерът, който даваме на децата.

В тази връзка, моят телефон е най-обикновен, не е смартфон, защото не съм съгласна нещо или някой да разполага с моето време. Когато имаш модерното устройство, може да се изкушиш да го ползваш и така влизаш в “спиралата” на технологиите.  И така, децата използват моя телефон понякога, когато имат нужда от калкулатор. Те виждат, че аз не стоя на него и вечер прекарвам времето си с тях.

Децата знаят, че техните връстници играят на компютри и други устройства и те също искат да го правят. Тогава им обяснявам, че очите им са най-важни, но в същото време отново не ги лишаваме напълно.

В седмицата 3 – 4 пъти баща им позволява да играят на неговия телефон за 20 – 30 минути.  В други случаи, те сами засичат това време и след това имат задължение да го оставят настрани. Виждам, че понякога увеличават времето с 5 минути, но спират да го ползват и тогава ги поздравявам, че не са оставили телефонът да „командва“ времето им вместо тях.

На плейстейшън също не играят.

Към този момент и ежедневието ми не изисква наличието на смартфон. Ако един родител работи и неговата професия предполага това, той няма нужда да се крие в другата стая, за да си свърши задачите. Но е добре да може да осигури колкото се може повече внимание на детето си, например, когато се хранят да бъде оставено устройството настрани.

Децата искат и търсят вниманието на родителите си. Затова и самите деца в един момент започват да стоят пред устройствата, защото не са получавали достатъчно внимание, когато са имали нужда.

Как се справяте с баланса на задълженията и Вашето лично време? Имате ли такова?

Имам. Винаги имам. Аз казвам, че един човек винаги трябва да бъде егоист. Всяка жена има нужда да съхрани женствеността си. След като жената стане майка, тя не трябва да приема само тази роля. Ако направи това, жената в нея някъде страда. Затова е добре да се погрижи за себе си, да бъде ухажвана от съпруга си.

Аз си позволявам и успявам, макар и трудно, да намеря време за себе си и за съпруга ми. Тренирам всеки ден пилатес, следя с какво се храня. По време на своите бременности качвах килограми, но не се чувствах добре от това и си възстановявах тялото с тренировки. Обичам да се чувствам добре в кожата си, тогава имам самочувствието на жена. Децата също „виждат“ това и им прави впечатление: „Мамо, днес си направила косата си. Много си хубава.“ И момчетата после ще имат изискване към жените си да бъдат такива, а Клеопатра да има пример за себе си.

Така мъжът се влюбва два пъти – веднъж в жената и втори път, в майката. И когато се влюби в майката, то е завинаги.

Каква е рецептата за отглеждане на щастливи деца според Вас?

Да бъдат щастливи майката и бащата – ако те са щастливи, те го предават на децата. Така възпитават в любов и уважение, в добро. Това е всичко в живота.

Защо избрахте „Светлина“ и за трите си деца?

Когато Махи, най-голямото дете, беше на две години, проверявахме различни места и тогава познати ми споделиха: „В „Светлина“ са най-гледаните деца“.

Тогава ми направи впечатление, че той свикна с лекота, без стрес за него и аз се чувствах много сигурна. Всичко, което аз възпитавам вкъщи, всички тези ценности, ОГ „Светлина“ ги продължава. За мен си беше „моето място“. Децата са спокойни, те познават себе си, знаят кои са, много здраво стъпили на Земята.

Махи и Юси могат да говорят, четат и пишат на три езика, а Клеопатра да говори на тях – български, английски и арабски. Децата имат тази основа, защото в „Светлина“ от най-ранна възраст започват работа с логопед, освен с учителите по различните езици. Така детето започва да разграничава по-лесно многообразието от думи и звукове. Ако липсва работата с логопеда, съм забелязала, че в децата настъпва объркване и родителите се чудят защо се случва така.

Работата с психолога, която също се случва от рано, както и наблюденията, които се споделят с родителите, много помагат за правилното развитие на децата.

Получават и двигателна/спортна култура благодарение на различните Клубове по интереси.

Как бихте описали родителите на 21-ви век? И какво бихте им казали.

Много модерни и амбициозни, в което няма нищо лошо, но забравящи своето семейство и корени. За мен е много важно да помниш от къде си тръгнал, да уважаваш майка си и баща си, да пазиш ценностите на семейството, на които сме научени.

Това е успехът, това е същността на живота. Затова и всяка вечер аз се чувам с моите родители, защото душата ми го иска и по този начин аз уча и децата ни един ден да ни уважават с баща им.

Истинското богатство на човек е да разбере, че парите не са всичко. Аз благодаря на моя съпруг, че ни е дал стабилна основа, децата получават добро образование и каквото поискам мога да им го купя. Но според мен, същността на детството, не е в това какво получава едно дете, а да се смее, да се развива, да бъде щастливо!