Кампания „Родителите на 21-ви век“.
Образователна група „Светлина“ подкрепя своите родители като им дава възможност да изразят своите възгледи и опитност през призмата на 21-ви век. Светът постоянно се променя, а с него и убежденията, тенденциите и традициите, които съпътстват изграждането на новото поколение деца. Децата на 21-ви век.

Биляна Панталеева е мениджър финанси и застраховане. Основател и председател е на фондация “Бъдители”. Била е гост-лектор в университети като УНСС, ВУЗФ и други. Работи съвместно с организации по проекти, насочени към образованието, предприемачеството, професионалното ориентиране и развитието на млади таланти, както и стартиране на бизнес идеи (Start-Up). Участвала е като лектор в едно от българските издания на световния формат ТЕDx, следван от над 16 милиона човека от различни точки на света. Майка е на три деца и в свободното си време обича да е с тях, да спортува, да чете книги, да пътува и да твори кулинарни вкусотии.

•  Здравейте, бихте ли се представили с няколко думи?

  Казвам се Биляна Панталеева, мениджър финанси и застраховане в голяма международна компания. Майка на три деца, отдадена на семейството и на благотворителната дейност с Фондация „Бъдители“, чиито председател съм и основател на инициативата.

• Вие разработвате и провеждате обучения по Soft Skills (личностни умения), търговски умения, преговори и успешни взаимоотношения с клиенти. Кои, според Вас, са основните личностни умения, които едно дете трябва да развие в най-ранна възраст, за бъде успешно в живота след това? Защо?

  Уменията, които са нужни са много, но това, което смятам за необходимо на първо място е вярата. Много е важно децата да притежават вяра в нещата, които правят и в самите себе си, с други думи да имат самоувереност. Това умение при възрастните хора е доста по-трудно да бъде развито заради житейския опит и годините, но при децата е по-лесно за постигане и е важно, защото когато човек има увереност – всичко, което прави се получава. Други важни качества според мен са упоритост, целеустременост и постоянство, които биха им помогнали да не се отказват.

 

• Споменахте фондация „Бъдителите“. Кои са те и как се роди идеята за тази инициатива?

  Това е благотворителна фондация, която създадох преди 6 години, родена от мечта или по-скоро осъзнаване за това какво е необходимо да се изучава в училищата. И най-вече е вдъхновена от желанието ми да дадем ориентир и знание на децата, които да им помогнат в избора на тяхната професионална реализация. Защото в училище се учат на теория много неща, които са важни, но практиката по отношение на работа – липсва. Дори и да попитаме учениците какво искат да работят, те няма как да знаят след като не са наясно какво реално представлява дадена професия и каква работа извършва човекът, който я упражнява. Именно за това срещаме децата с хора с различни професии, които обаче харесват това, което правят, а не просто са добри в работата си. Това е важно, за да могат да вдъхновят децата при представянето на дадена професия, която са избрали и работят с удоволствие, а не защото така трябва или защото академичния път ги е довел до там, или са принудени от различни обстоятелства и социално наложени норми или разбирания за престижна професия. Малко хора имат смелост да променят живота си, дори и да не го харесват и затова е важно децата от рано да добиват представа за различните професии и възможности, за да могат да направят в следващ етап най-добрия избор за себе си.

  Благодарение на фондация „Бъдители“ сме посетили до този момент над 55 училища отправили покана към нас и сме реализирали лични срещи между професионалисти от различни области с ученици, които са имали възможността да се докоснат, макар и само в разговор, до спецификата на дадена професия.

 

• От каква промяна има нужда образованието според вас?

  За мен лично в ученическите години трябва да се въведат паралелни стажове, които биха могли да се провеждат дори през лятото. По този начин ако детето се докосне от ранна възраст до работния процес, много по-лесно би се ориентирало по-нататък в живота. Разбира се, това е свързано и с желание от страна на компаниите да отделят време, за да обърнат внимание на един млад човек, както и са нужни достатъчно силно ангажирани и обичащи работата си хора, които да имат търпението и желанието да обясняват на децата, така че те да разберат.

  Също така смятам, че трябва да се наблегне повече на спорта както в училище, така и извън него, защото той подобрява не само физическото здраве, но и психическото. Отборните занимания учат на работа в екип, толерантност и взаимопомощ. А спортът сам по себе си учи на дисциплина и спомага за изграждането на увереност, упоритост и редица други качества и умения.

• В личен план вие сте майка на 3 деца. Как успявате да балансирате между работните ангажименти и семейството?

  Не е лесно, разбира се, но колкото повече порастват децата ми, толкова по-отговорни и самостоятелни стават те. Всичко е въпрос обаче на желание и на разбиране от моя страна – дали искам да живея или просто да съществувам. Определящо за моя живот е решението да имам гъвкаво работно време, което освен свобода е голяма отговорност и означава добра самодисциплина. Аз съм активен човек и многото ангажименти ми дават смисъл. За мен са важни дейностите, които извършвам да ме вдъхновяват и да ги правя с желание. Тогава имам ентусиазъм и задачите от ежедневието не ми тежат, а напротив, зареждат ме и не усещам умора.

• Как избрахте имената на дъщерите си, които сами по-себе си са ценности – Любов, Радост, Светлина?

С баща им много вярваме в етимологията на самите думи и в енергията, която те излъчват. А когато става въпрос за име е важно да има положителен заряд – не само за този, който носи името, но и за човека, който го изрича. Не сме планирали предварително имената, защото не сме знаели, че ще имаме три дъщери, но когато родих първата си дъщеря, татко й избра името Любов. При втората ни дъщеря името Радост избрах аз, като продължение на нашите общи вярвания и разбирания. При третото ни момиче бяхме напълно готови за името Светлина. Важно е имената да изразяват положителни чувства, да носят положителни емоции, защото чрез тях „кодираме“ по някакъв начин живота на детето. Затова има значение да избираме имена на децата си, които да им носят положителна енергия и да им дадат хубав старт. А когато те пораснат, имат своето право да правят лични избори и промени – на име, вярвания, но докато са малки, отговорността е в нашите ръце.

 

• Кои са ценностите в семейството, които смятате, че са основополагащи за изграждането им като личности?

  За да кажа, че добре сме възпитали децата си и сме удовлетворени като родители, трябва те да са навършили поне 23 години, защото тогава ще можем да преценим дали са щастливи от пътя, по който са поели, от професионалната си ориентация и най-вече от партньора, който са избрали в живота си. Обществото ни предимно набляга на академичното образование, а изборът на човек до нас е особено важен, защото този, с когото градим живота си е от изключително значение, за да се чувстваме пълноценни. Ако ти си се развивал в една посока, а човекът до теб те постави в рамки или иска да те промени спрямо своите разбирания, вместо да те остави да „летиш“, тогава какво се случва? Това е тема, за която изобщо не се говори в училище. Доказано е, че жена, която има дори едно дете, изостава поне 4-5 години в кариерно и финансово отношение. Зависимостта, която се получава от мъжа, е добре да бъде регулирана чрез предварително научаване на уважение между половете и толериране на равнопоставеност между мъжа и жената.

  Много е важно също да се обърне внимание върху финансовата култура и образование, за да може човек да преценява и да осъзнава за какво разпределя ресурсите си. Как ги употребява и какво иска да постигне с тях.

  И за да се върна към въпроса смятам, че това, което е важно в нашето семейство е личният пример, който даваме чрез ежедневните си действия – дали харесвам професията си, дали лично приготвям храната или почиствам дома ни, аз ли съм тази, която полагам грижи или изисквам някой друг да свърши работата?! Не е толкова важно какво казвам, а какво реално правя. Лично аз смятам, че имам какво да подобрявам в моето родителство, особено в посока самостоятелност на децата, но е факт, че тази самостоятелност се постига за сметка на определена грижа. Децата са различни, но винаги се старая да давам право на личен избор, който обаче е контролиран от родител.

 

• Ако можете да промените едно нещо в света, което смятате за основополагащо за детското развитие, кое би било то?

  Не мога да посоча конкретно нещо. Това, което е важно за мен и бих искала да има в света, е доверие между възрастни и деца, а това което мога да променям е само себе си!

 

• Има ли послание, което искате да предадете напред?

  Мисията, която съм приела за себе си в живота е да помагам на хората в развитието им и постигането на целите и мечтите им. Затова и моето послание и мисия е от рано да помагаме на децата да откриват силните си страни, да разбират себе си и да знаят какво харесват да правят, за да изберат в последствие професии, които ги изпълват с ентусиазъм. Реално работата заема голяма част от живота на човек и определя дали ще живее с удовлетворение. Това е личен процес и никой не може да направи тези избори вместо теб, затова е важно децата да получават подкрепа в тази посока.

 

• Занимавате се също и с фотография, кои моменти избирате да запечатате в снимка и защо?

  Снимам постоянно, обичам да запечатвам емоции и преживявания, дори такива, които са част от ежедневието. Имам над 74 000 снимки в телефона си, защото искам, когато остарея да гледам живота си като на „лента“ и да се усмихвам. Човек така е устроен, че забравя и е много хубаво да успееш да запечаташ момента, когато преживяваш нещо силно, защото когато си в трудно положение много помага да се върнеш към тази хубава емоция, за да ти даде сили да вървиш напред!