Интервю с Маргарет Георгиева – директор на Частни детски ясли и градини ,, Светлина“
Маргарет Георгиева е директор на частни детски ясли и градини ,, Светлина“. Завършила е Софийския университет със специалност ,,Предучилищна педагогика с английски език“. Вече девета година е част от семейството на ,,Светлина“, а за 9-ма поред с гордост е един от най-младите директори в сферата на предучилищното образование не само в гр. София, но и в цялата страна. Политиките на ,,Светлина“ се припокриват с нейното виждане за посоката, в която трябва да се развива и променя образованието и възпитанието на децата в съвременния динамичен свят. С помощта на своя екип от млади и мотивирани учители, заедно дават всичко от себе си, за да превърнат днешните щастливи деца в едни силни, успели и ценностни хора в бъдеще. Маргарет намира света на децата за много вълнуващ, а работата с тях за приключение с огромна отговорност, но и носещо истинска удовлетвореност. Вярва, че не тя е избрала професията си, а напротив – професията е избрала нея, което счита за огромна привилегия.
- Здравейте, вие сте директор на верига от детски градини и ясли „Светлина“ и един от най-младите директори в образователната сфера. Какво означава да поемеш отговорността за грижата и развитието на най-малките в най-основополагащия за тях период?
Здравейте, в първите години, когато започнах наистина бях най-младият или поне сред най-младите директори на образователна институция. В последно време това се променя и все повече млади хора са готови да поемат тази отговорност и да дадат своя принос в образованието.
Да, отговорността е много голяма и то не само в чисто физически аспект, имайки предвид всекидневната грижа за живота и здравето на всяко едно дете прекрачило прага на детската градина, но и в неговото образование и развитие, които са от огромно значение в тази възраст. Непрекъснато следим и въвеждаме нови методики и начини за развитие на потенциала на децата чрез съответните стимули на детския мозък, чиито темпове на развитие се променят с всяко следващо поколение. И ако една методика е действала при децата преди 2 години, например, днес може и да не е достатъчно адекватна. Затова е важно ние директорите, както и нашите екипи, да се развиваме непрекъснато, за да отговорим на потребностите на новото поколение по най-правилния начин. Днешните деца възприемат по по-различен начин от преди и имат нужда да получават информацията по-друг начин, така че да го преживеят, да го усетят и да го видят. Сухата информация и беседи, без динамика, игри и правилни стимули, вече не са достатъчни в нашата педагогическа работа.
Периодът в детското развитие от 0 до 7 години, дори по последни данни вече от 0 до 4 г., е най-важен за изграждането на малкия човек. Тогава се полагат основите на неговия характер, на неговото разбиране за света, на емоционалната му интелигентност, с която ще борави през целия си живот, както и на неговите социални умения за общуване с останалите. В тази възраст, както често се изразяваме ние педагозите, децата са като ,,гъбки“, попиват всяко нещо, което възрастният им каже или покаже, и именно в това се крие и най-голямата отговорност, на нас възрастните, какви следи оставяме в тях и как те ще повлияят на развитието им от тук нататък.
- Кои според вас са ключовите дейности в обучението на децата в периода до училище и съответно най-важните умения в тяхното развитие?
Умения е ключовата дума тук. В тази възраст е най-важно да развиваме уменията на всяко дете във всеки един аспект от неговата същност. А уменията се тренират чрез действия. Детето трябва да е действаща фигура в обучението си, а не статичен наблюдател. Трябва да бъде въвлечено във всяка една дейност и занимание. Не случайно всяка една педагогическа ситуация в детската градина се прави под формата на игра, за да може то активно да участва в нея и междувременно, неусетно за него, да учи. Ученето чрез преживяване е един метод, който истински създава впечатления и умения. В Светлина го прилагаме всекидневно, в нашите бази, но понякога и извън базата, дори извън града. Ще ви дам пример. Когато учим за домашните животни, например, ясно е, че в детските ни градини не разполагаме с двор с живи животни. Най-лесният начин да ги покажем на децата е да ги заведем във ферма, където ще ги видят на живо, ще им разкажем за тях, ще ги разгледаме и погалим, а техният стопанин ще ни разкаже за своята професия. Един от най-впечатляващите за децата момент е когато учим за пожара и опасността от него и посетим някоя столична пожарна, където получават пълното внимание на цял отряд пожарникари, качват ги в пожарните им коли, показват им как работят, разказват им за професията. Докато учим за превозните средства дори се е случвало да полетим с истински балон. А когато говорихме за радиото и телевизията, бяхме на гости в BTV, където гледахме на живо новини, а после поговорихме с водещите, видяхме оператор, репортер и какво ли още не.
Разбира се, много важни са и двигателните умения на децата – развиването на грубата им моторика, а след това и на фината, което е пряко свързано и с развитието на мозъка. Упражненията за ляво и дясно кълбо. Емоционалната интелигентност, която вече споменах, социалните умения, любовта към природата, финансовата грамотност, развиването на координация, концентрация, памет и въображение. Това са все ключови умения, които не бива да пропускаме в обучението на децата, наред с образователните такива, като развитието на речта и математиката.
- Кога едно дете се чувства щастливо и спокойно в детската градина?
На първо място, когато мама и тате са спокойни. Децата имат безпогрешно усещане за емоциите на своите родители, особено на майката. Когато тя е тревожна, предава това усещане на детето си, макар и без думи, това автоматично кара детето да се чувства неспокойно. Това ярко личи сутрин при посрещането на децата. Раздялата с родителите е много тежка, но след 1 мин в групата с другите деца, вече емоцията е различна и драматичното начало на деня е бързо забравено.
Средата в детската градина също е много важна, гласът на учителя, неговото спокойствие и търпение. Важно е детето да не бъде препирано, да бъде по-бързо в някоя дейност, например. Важно е да му се дава свобода. Например да направи една картинка по начин, който то си реши. И понякога макар небето да е розово, (разбира се това е повод отново да преговорим цветовете), не бива да го караме да го оцвети непременно в синьо. Това е и начин за едно дете да развива своето въображение. Децата трябва да се хвалят, да се стимулират, дори за най- малките победи, които са постигнали, вместо да се обвиняват, че не се справят достатъчно добре или пък най-лошото – да се сравняват с други деца. Всяко дете се учи и развива с неговия темп и ако искаме да коригираме това, то със сигурност ще го накараме да се чувства нещастно.
- Наближава пролетта и много родители двоумят дали и кога да запишат децата си в ясла и детска градина?
Безспорно е важно присъствието на родителите през първите месеци – година на детето. То е зависимо от тях, има нужда да ги вижда, чува, да се чувства сигурно, закриляно. Важно е да изградят връзката помежду си. В началото децата нямат и интерес към външния свят. Но в мига, когато едно дете започне да търси контакт и с други хора, и с деца най-вече, то е дошло времето за социализация. Разбира се важно условие преди да тръгне на градина е детето да е проходило, за да може спокойно да участва пълноценно във всички дейности и активности на групата.
Възрастта между 1, 6 мес. до 2 е най-подходяща за тръгване на детска ясла, за да може детето да се социализира и адаптира към градинската среда, да научи важни умения като сядане на маса, хранене, самообслужване, използване на гърне и махане на памперса съответно, да добие умения за общуване с връстниците и възрастните, да свикне с рутината и правилата в детската градина. Както и да приеме друг авторитет, освен този на родителите. Този подготвителен период е важен, за да може когато премине в градинска група на 3 год. възраст, вече да има тази основа и да се наблегне на учебната дейност и усъвършенстването на уменията, а не тепърва те да се изграждат.
Друго важно нещо за тръгването на децата по-рано на ясла е, че по-лесно се адаптират. Когато детето е по-голямо, вече е свикнало с друг (домашен) режим с други правила, тогава промяната на тази рутина е по-трудна, защото вече е усвоена и се е превърнала в навик. Съответно тогава е по-стресираща и трудна адаптацията за детето, за разлика от по-мъничките, които я приемат много по-лесно и бързо.
Благодаря ви!
