През последните години все повече назрява проблема, свързан с подготовката и квалификацията на педагогическите кадри в сферата на образованието. В контекста на това една от най-обсъжданите теми е необходимостта от провеждането на коучинг и менторство в процеса на обучение на новоназначените екипи, както и непрекъснатите инвестиции в развитието на педагозите, в отговор на динамиката и предизвикателствата в образователната среда. По тези и други теми ще поговорим с Анна Гумас-Консултант “Качество на образованието и ефективност” в Образователна група „Светлина“.

• Здравейте, от години върви дискусия в сектор Образование с фокус върху все по-назряващата необходимост от повишаване на квалификацията на учителите и качеството на образователната среда. В какво според Вас се корени проблема, свързан с подготовката на педагогическите кадри днес?

Бих разгледала на първо място качеството на образователната среда, от която идват педагогическите специалисти и след това бих идентифицирала каква е нуждата от допълнителна квалификация. Смятам, че проблемът се корени още във вида и целите на заложените образователните програми и методи, чрез които бъдещите педагогически специалисти биват обучавани. Все още се наблюдава как образователните методи са фокусирани върху усвояването предимно на сухи теоретични знания и ярко се усеща липсата на образователни методики в подкрепа на уменията, които трябва да притежава днешния учител и цялостното възприемане на ролята му в наши дни. Учителската професия вече не е това, което беше преди. Днес ролята на учителя би трябвало да бъде съвсем различна от тази на лектора, който споделя теоретични факти и понятия. Днес учителят е необходимо да е вдъхновител и едновременно с това авторитет, мотиватор, дизайнер на учебно съдържание, фасилитатор на процеси, емоционално интелигентен възрастен. Животът и поколенията са различни, което автоматично води до нуждата от съвсем други програми, подходи, практики и методи на обучение. Компетенциите все повече изместват компетентностите или по друг начин казано – образователните програми за бъдещите педагози е необходимо да бъдат все повече фокусирани върху формиране на умения, които да им помагат да се справят в реални ситуации.

• Доколко е необходимо провеждането на менторство в процеса на обучение на новоназначените кадри? Нужно ли е въвеждането на менторски програми и за педагозите с по-дългогодишен опит в образователната сфера?

Смятам, че провеждането на менторство и обучение е от изключителна необходимост за всяка една организация, която иска да подпомогне и инвестира в развитието на своите кадри. Виждам нуждата от менторство и подкрепа, както при младите дипломирани учители, така и при учителите с дългогодишен опит. Именно това налага разработването на авторски менторски програми, които от една страна да бъдат в унисон с визията и политиките на организацията, а от друга да бъдат пригодени към нуждите на различните поколения. Ако при младия без практика учител трябва да се започне от изграждането на базови умения за трудова култура на работа и трудови правоотношения, комуникация, планиране, приоритизиране и всички тези умения, които не са усвоени на предишен етап, то при учителите с опит се работи в посока надграждане, прилагане на нови успешни практики, запознаване с нови ресурси, обогатяване на представи и възприятия, подобряване на разбиранията за новата реалност, с която учениците се сблъскват ежедневно.

• Как се справя с това предизвикателство екипа на в ОГ „Светлина“?

Опитът ни през годините наложи разработването на различни инструменти, които обединихме в авторска менторска програма, която успешно вече е интегрирана в различните ни структури. Основни цели на менторската ни програма са:

• Подкрепа в адаптацията на новопостъпилите кадри и интеграция в екипите чрез Инсталационните седмици през които преминават новопостъпилите.
• Припознаване на визията и политиките на организацията и преподаване спрямо методологиите на образователна група “Светлина”. Създадената база данни от електронни ресурси позволява на хората да черпят информация в удобно за тях време, както да прилагат тези ресурси на по-следващ етап в ежедневната си работа.
• Регулярна методическа подкрепа в полза на учителя чрез регулярен мониторинг с предоставяне конкретни насоки за развитие в посока подобряване на процеси и взаимодействие с учениците.
• Идентифициране на нуждите от допълнителни обучения и предоставяне на възможности за включване.
• Възможности за изява и развитие в различни области, в които учителите имат мотивация и интерес да работят.

Тук бих добавила, че желанието за развитие от страна на учителя е основна предпоставка всяка менторска програма да се превърне в работеща и ефективна. Всеки млад човек, който стартира своята кариера трябва да бъде с ясното съзнание за отдаденост и желание за инвестиране на личното си време в полза собственото си развитие и натрупването на умения, които да му помагат да бъде истински добър в това което прави и съответно да бъде адекватен за динамичната среда, в която живее.

• Какви според Вас са стъпките, които една образователна институция трябва да следва, за да може образованието, което децата получават да съответства с нуждите на икономиката и критериите за развитие в 21 век?

Както днес, така и в бъдеще, икономиката ще се нуждае все повече от кадри, които имат нестандартно и критично мислене, хора с предприемчив дух, хора лидери без страх от взимане на решения и носене на отговорност, хора с високи нива на емоционална интелигентност, които да допринасят за формирането на устойчиви екипи. Все повече ще се търсят кадри с изявени комуникативни и презентационни умения, които да могат да убеждават и защитават тези, да прилагат академичните си знания в практически казуси и да намират решения жонглирайки с познати и непознати дисциплини. Именно за това образователните институции е необходимо моментално да изкоренят сухото, академично, фрагментарно заучаване и възпроизвеждане на научни факти, които носят видими успехи единствено на ниво академичност. Необходимо е да се фокусират върху и разработването на съвременни програми и инструменти, учебни съдържания и методологии, чиято цел да бъде усвояване на знания и умения през практиката. Необходимо е да се стремят да развиват образование и възпитание, съобразено с нуждите на новата действителност , чрез което да успяват да разширяват знанията на учащите по един естествен начин, като постепенно ги научават да правят връзки с реалния живот и да разбират защо това е важно и кога и къде биха могли да го използват.

• Какво е вашето виждане за развитието на образованието в контекста на очертаващия се още по-голям проблем, свързан с липсата на подготвени кадри в образованието и на човешки ресурси като цяло?

Реформите и развитието на образованието вече са вход, но промените се случват бавно и постепенно, тъй като тук не става въпрос само за промяна от страна на образователната сфера, тук става въпрос за промяна в разбиранията, ценностите и народопсихологията на няколко поколения, на групите участници в целия процес – родители, деца, учители, работодатели. Промяната трябва да започне от всеки един от този участници, от осъзнаването на нуждата от непрекъснато развитие и адаптиране към динамичната действителност, която неминуемо налага усвояване на нови знания и умения. Професиите търпят промени непрекъснато и все повече ще се трансформират и пригаждат към новата реалност. Именно за това образованието, родителите и работодателите е необходимо да инвестират време и ресурси в непрекъснато развитие на младите хора, в подкрепящо обучение съобразено с особеностите на израстване и развитие, както и предоставяне на подходящи възможности за успешна реализация. Всички работещи в сферата на образованието e необходимо да успеят да намерят своите инструменти за подкрепа на децата и семействата, така че най-предизвикателните им години да се превърнат в океан от възможности за усвояване на нови знания и умения.