Интервю с Тодор Добрев – учител по математика и ръководител на клуб по роботика в ЧОУ „Светлина“
- Моля, представи се с няколко думи.
Казвам се Тодор Добрев на 38 години и съм учител по математика на първи и втори клас. Ръководител съм на клуб по роботика в училище „Светлина“. Също така с голяма страст провеждам и курсове по оцеляване в дивата природа, което много ми помага да показвам на учениците връзката между нас и природата и често да я каним в класната стая. Завършил съм финанси, маркетинг, начална и предучилищна педагогика, преживелищна педагогика, както и в момента преминавам през курс за личностно развитие. За мен да си учител не означава само да учиш другите, но най-вече да уча себе си, да ставам аз по-добър, за да бъда проводник към другите на знанието и доброто. А и има толкова много неща, които не успях да науча в училище и искам да се върна отново.
- Разкажи за STEAM профила в ЧОУ „Светлина“, който въведохме от тази учебна година. С какво той надгражда настоящата учебна програма?
Първо искам да изразя своето щастие, че аз имам възможност да водя часовете по STEAM в ЧОУ „Светлина“ и всеки ден откривам и аз нови неща за живота и това как той работи! Обучението на учениците в STEAM профила преминава през 5 модула, в които са преплетени наука, технологии и инженерство, математика и като иновация добавихме и изкуството, което да обедини всичко в едно – творческо пространство, в което учениците експериментират нови модели, които тепърва ще откриват навсякъде в живота и в училище. Днешните деца идват на този свят с големи възможности, много възприемчиви и много по-рано искат и могат да учат по-сложни концепции.
В часовете по STEAM нашата цел е да създаваме комплексни знания и умения, които се учат в по-горните класове по стандартната учебна програма. Това ни дава възможност по-рано да положим една добра и стабилна основа за изграждането на едно общо разбиране на заобикалящите ни процеси и природни закони. Учениците се учат да свързват електрически схеми, сами да си направят вентилатор и съвсем самостоятелно да съставят неговите компоненти, да чертаят сложни схеми и чертежи, които развиват много прецизност и търпение, но се учат твърде късно в училище.
Силно е залегнало и развитието на логическото мислене и поставянето на различни логически предизвикателства пред учениците. Разглеждаме взаимовръзката между числата и техни свойства, което също ни дава по-различен поглед на стандартното събиране и изваждане. Много бих искал да споделя, че за това ни помагат и използвани методи на сингапурската, китайската и канадската образователни системи, които прилагат различни подходи за разбиването на сложни концепции на по-малки и по-лесно разбираеми за учениците.
- Колко често се комбинират различните видове предмети и защо?
Ние живеем в един доста комплексен свят и ще става все по-високо технологичен. За да сме в крак с идващото, имаме нужда от по-широк поглед комплексни знания. В тази връзка няма час, в който да не направим препратка към друг учебен предмет или област от живота. Колкото по-рано учениците разберат, че всичко в живота е взаимосвързано, толкова по-рано те ще започнат и да проявяват дори емпатия към другите и техните чувства.
Давам пример с кръговрата на водата, който учениците учат – тук можем да говорим за химия, физика, математика, земеделие, наводнения, суша, човешкото тяло и неговото здраве и изобщо всичко, което се сетите или дори още не сте се сетили. Щом нещо съществува на земята, значи то има своята роля тук и винаги е свързано с нещо друго, което има нужда от него. Давам друг пример – с учениците чертаем правоъгълник с точност до милиметъра. Ученик излиза с 2 милиметъра от зададените параметри и превръщаме часа в дискусия колко е важно да сме прецизни, защото, ако сърдечен или очен хирург направи разрез със скалпела извън предвиденото, може да има сериозни последици или как архитект може да направи крива сграда, ако не чертае прецизно.
Ние в „Светлина“ целим да покажем на учениците, че всяко знание, изисква поне едно добре усвоено умение или друго знание, ако искаме да бъдем професионалисти в своята област. Нищо не върви само в този свят.
- Може ли да ни разкажеш как протича един час, в който се прилага STEAM обучението?
Както споменах часовете по STEAM през годината преминават през 5 отделни модула. Ще разкажа за модул Problem-based learning, който е любим за учениците, защото правят различни роботи с конструктори Lego Education wedo 2.0. Всеки час от този модул е 80 минути и следва следната концепция, която се нарича Engineering design process и учениците минават през следните етапи:
1. Defining the problem – пред учениците се презентира идея, която е определен проблем. Често тези проблеми могат да се разбиват на по-малки стъпки в няколко часа или да се решат за по-кратко време, което е планирането или проблемо(проекто)-базираното обучение. По този начин придобиваме умения за декомпозиране или разбиване на голямото на съставните му части;
2. Planning – учениците споделят идеи и си представят различни варианти за решаване на проблема и плануват стъпки на проекта, които ще изготвят. Тук се учат да генерализират цялостната картина;
3. Trying – тук учениците проектират и изпробват готовите роботи. Учат се да програмират желаните команди за изпълнение на таблети. Изграждат се алгоритмични мисловни процеси в този етап;
4. Modifying – след като учениците са вече тествали своя робот, тук имат възможност да надграждат и променят своя робот с нови части, както и да променят алгоритъма на програмирането си спрямо целите си. Учат се да са адаптивни и да виждат детайлите.
5. Reflection – обсъждаме как сме работили и извеждаме изводи за следващите проекти и как да работим по ефективно. Много е важно да помогнем на учениците да придобият осъзнатост за действията си – какво им пречи, какво има помага.
- Коя е най-удовлетворяващата част от работата ти с децата?
Мога да кажа, че най-силен смисъл намирам в моментите, когато виждам как учениците се радват как са направили нещо за първи път, когато учат нови за тях неща и виждат как стават по-добри в дадена област, по-уверени и спокойни. Когато започваме нови задачи, които те никога не са виждали и казват, че няма да се справят, но след няколко опита, виждат как нещата се случват. Този жар в очите им е несравнима в тези моменти. Защото за мен всеки поет път трябва да се извървява със спокойно сърце и отворен ум за новите неща. Или както обичам да казвам на учениците „Светът е голям и знание дебне навсякъде, чакащо да ни направи по-силни и способни.“. Избрах да работя с деца и защото те са най-големите учители и ние възрастните имаме много да учим от тях. Всеки ден те ни напомнят да бъдем естествени, готови да експериментираме с радост, да се усмихваме дори и да не знаем нещо, но с вярата, че ще го научим. Учат ни да играем и да припомняме мечтите си, защото в децата виждаме бъдещето и от нас зависи да им помогнем да го изградят хубаво за тях и с надежда за нас!
- Кои, според теб, са най-важните качества и умения, които учители и родители трябва да развиват в едно дете?
Най-голямата инвестиция, която всеки човек може да подари на себе си и на децата е здравето – физическо и ментално. Да се чувстваме добре, да разполагаме със своето тяло, да разбираме себе си и другите е първата стъпка за изграждането на устойчив успех в каквато и да е област. Като човек, който практикува бойни изкуства, често си припомням какво означава „Шаолин“ в превод – млада гора, която се огъва, но не се чупи. Имено това се опитвам да показвам на учениците си, че никога не знаем, какво ще ни предложи животът. Но, ако ние сме гъвкави, и с готовност гледаме на всяка ситуация изпълнена с множество възможности, последователни сме и упорити можем да направим всичко мислимо – като водата, която стига да има време би прокопала пътека през скалата. И много бих искал да завърша с една мисъл, която до голяма степен описва нуждите на децата и на всеки човек, който иска да разгърне пълния си потенциал „Най-големият подарък, който можем да направим за нашите деца, това е да им дадем корени и криле.“ Когато човек се чувства защитен и усеща вярата в себе си, той може да повдига планини!
