родителите на 21-век

Home > Публикации > родителите на 21-век

Етикет: родителите на 21-век

Щастието на децата е по-важно от академичните резултати

Posted on By Svetlina
  • Здравейте, как бихте се представили с няколко думи?

Казвам се Мария Стайкова и ако трябва да се представя в едно изречение, мога да кажа, че съм една щастлива майка, съпруга, приятел и професионалист. За себе си смятам, че съм човек, който има щастието да прави всичко с много любов в живота си.

  • Вие сте професионален коуч, какво всъщност представлява тази професия и на какво ви учи тя?

Всъщност най-доброто определение, което съм чувала за това какво е да си коуч, даде най-малкия ми син, Валентин, когато беше на 6-7 годишна възраст.  При едно семейно пътуване, когато спряхме да хапнем и починем, в детското меню, което получи за обяд, беше изписано следното послание: „Открий супер героя в себе си!“. Той го прочете внимателно, замисли се и после възкликна: „Мамо, виж това е като в коучинга!”, той наистина ти помага да откриеш своите “супер сили”!.

В коучинга се изгражда едно много фино партньорство между коуча – професионалист и човека – клиент, който иска да постигне повече, както в личен, така и в професионален план. Понякога хората се затрудняват с това да изяснят, какво точно искат за себе си или пък са наясно с мечтата си, но не виждат самия път към нея. И в това партньорство с клиента, коучът създава пространство, в което се поставят въпроси и се търсят отговори, така че човекът да може сам да намери своя начин да постигне целите си. Вече десет години тази професия е призвание и мисия за мен и в нея аз открих себе си.

  • Освен професионален коуч, вие сте майка на 3 деца, вече пораснали момчета. Помага ли ви коучинга в общуването със синовете ви и въобще в семейните отношения като цяло?

Коучингът ми дава много голямо търпение и разбиране, както и вяра в способностите на всеки човек, включително и в тези на децата ми. Помага ми да виждам хората и синовете си, като цялостни, завършени личности. Спрямо децата ми, това реално означава, че имам търпението и им давам нужното време да растат и да се развиват със своето темпо и разбиране. Предоставяме им пространство да бъдат себе си, а когато имат нужда и поискат помощ, сме насреща като родители, за да ги подкрепим.

Преди 10 години се разпознах в коучинга. Всичко, което бях научила покрай отглеждането на децата и опита ми в живота като цяло, в който вярвам, открих в голяма степен именно в тази професия. Намерих много черти от себе си и в един момент разбрах, че това знание е реална професия с правила и стандарти, професионални и етични норми. Това за мен е начинът, по който АЗ СЪМ в света – със себе си, с децата си, със семейството, с приятелите си и с всички хора.

  • Какви качества и умения е важно за вас да имат децата ви от гледна точка на родител и от гледна точка на коуч?

 Това, което аз се стремя да възпитам в децата си е винаги да имат любопитство към себе си и останалите, да могат да търсят и намират положителното в различните ситуации, независимо какво се случва. За моя радост виждам, че това при тях се получава с лекота. Те се съсредоточени предимно в уроците и в нещата, от които биха могли да се учат и да се развиват. Уча ги да преминават през предизвикателствата като ги приемат като възможности. Да бъдат добри към себе си, за да могат да бъдат добри и към останалите, защото както казва средния ми син: Важното е да сме здрави и да се обичаме!

Коучингът ми помага да не искам прекалено много за децата ми, да имам търпението да ги оставя те да поискат сами, а аз да ги подкрепя в тяхното желание. Това, като родител си давам сметка, че може да доведе до изпускане на мярката в определени моменти, защото дава прекалено много пространство на децата. Тази свобода и доверие обаче ми се отплащат в пъти повече, защото момчетата са самостоятелни и уверени млади хора, които успяват да реагират адекватно в различни ситуации и след това да се чувстват добре.

Коучингът ми помага в родителството, защото реално е едно отворено пространство, в което позволяваш на човека да бъде такъв какъвто е и още повече го приемаш с вярата, че всичко му е наред, че няма нужда да го спасяваш или поправяш и човек може сам да намери най-доброто решение за себе си и ще го направи. По тази начин се отнасям и с децата си и професията ми помага да ги гледам с любопитство и да им се радвам такива, каквито са.

  •  Каква е ролята на училището при възпитанието според вас? Кое беше важно за вас при избора ви на училище за вашите деца?

 Абсолютно съм убедена, че ролята на училището е огромна, защото от една определена възраст нагоре, по-голямата част от деня си децата прекарват в училищна среда, която със сигурност оказва влияние върху тях. Важно за мен при избора на училище и това, което намерих в ОГ „Светлина“ преди повече от 10 години, е общото виждане, че приоритет всъщност е щастието на детето, преди чисто академичните резултатите. Разбирането, че не може и не е нужно всяко дете да е отлично във всяка една област в живота – то и възрастните не сме. Привлече ме стремежът за прилагане на индивидуален подход, който търси и стимулира силните страни на всяко дете.  От собствения си опит съм разбрала, че когато децата се занимават с неща, които  харесват и са им приятни, то всичко друго си идва на мястото.

  • Строги родители ли сте и успявате ли да поделите задълженията и отговорностите по тяхното отглеждане с баща им? Какъв е добрият родител според вас?

Няма определение за добър родител, за всеки това е различно! Като родители ние със съпруга ми сме може би прекалено „не строги“, въпреки че имаме достатъчно силна връзка с децата си, за да може във важни моменти да се „чуваме“. Даваме им много свобода, за да могат те да взимат сами решения и да се учат да носят отговорност за тях. Вярваме че, човек започва да взима добри решения на база на опита си, а той се трупа понякога благодарение и на грешките, които правим в живота си. Всички в къщи имаме голяма свобода и разбиране един към друг. Аз имам щастието да имам съпруг, с когото взаимно се подкрепяме през годините и ако в началото аз бях повече фокусирана в грижата за децата, а той в работата, сега аз минах на по-заден план във възпитанието им и той пое своята роля, а аз успявам да се посветя на работата си.

  • Как успявате да балансирате професионалните си ангажименти със семейството? Остава ли ви свободно време и как обичате да го прекарвате?

От една страна успявам, но от друга не успявам. Колкото по-големи стават децата, толкова повече личното време става лично. Когато бяха малки свободното ми време беше съчетано с тях:  ако искам да плувам, отивам да плувам с тях; ако искам да спортувам, спортувам с тях. Сега когато са големи и имат лични ангажименти, имам време да чета, да плувам няколко пъти в седмицата, да отида на планина, но това също се дължи на факта, че имам гъвкаво работно време. В този смисъл – да, успявам да намеря време за себе си и не, не успявам да съм перфектна във всичко!

  • Имате ли послание, което искате да предадете напред, като част от кампанията „Родителите на 21 век“?

За мен е важно децата да бъдат щастливи! Щастливите деца, постигат повече и то с лекота! А ние родителите да не забравяме, че сме хора и никой не ни е учил как да бъдем родители, така че нека сме благосклонни към себе си, да правим най-доброто, на което сме способни и да се учим от грешките си. Да вярваме в това, че с децата ни всичко е наред и те ще бъдат едни чудесни възрастни хора.

И ако се върнем отново към подхода с децата, това което аз намирам като много успешен метод и бих искала да споделя с вас е: нека си представим, че децата ни са пораснали и са станали най-добрата версия на себе си, да си ги представим в техния идеален вариант, без значение какви са сега – да си представим какво искаме да могат и какво знаят. И след това да се отнасяме с тях така, все едно те вече са тези хора. Ако още сега започнем да общуваме с тях така, сякаш вече те са такива, каквито си представяме, то с изненада ще видим как те сами започват да се напасват към тази визия и се превръщат именно в онези добри хора, които си мечтаем да бъдат!

  •  Какво е вашето лично пожелание към жените по случай празника на жената – 8-ми март?

Пожелавам на всички ни да успяваме да намираме радостта и щастието във всеки един момент, за да научим и децата си на това. Да приемаме себе си такива, каквито сме, с любов и благодарност. Да имаме силата да създадем свят на мир и любов за себе си и любимите си хора.

Честит празник!

Кампания „Родителите на 21-ви век“. – Биляна Панталеева

Posted on By Svetlina

Кампания „Родителите на 21-ви век“.
Образователна група „Светлина“ подкрепя своите родители като им дава възможност да изразят своите възгледи и опитност през призмата на 21-ви век. Светът постоянно се променя, а с него и убежденията, тенденциите и традициите, които съпътстват изграждането на новото поколение деца. Децата на 21-ви век.

Биляна Панталеева е мениджър финанси и застраховане. Основател и председател е на фондация “Бъдители”. Била е гост-лектор в университети като УНСС, ВУЗФ и други. Работи съвместно с организации по проекти, насочени към образованието, предприемачеството, професионалното ориентиране и развитието на млади таланти, както и стартиране на бизнес идеи (Start-Up). Участвала е като лектор в едно от българските издания на световния формат ТЕDx, следван от над 16 милиона човека от различни точки на света. Майка е на три деца и в свободното си време обича да е с тях, да спортува, да чете книги, да пътува и да твори кулинарни вкусотии.

  •  Здравейте, бихте ли се представили с няколко думи?

    Казвам се Биляна Панталеева, мениджър финанси и застраховане в голяма международна компания. Майка на три деца, отдадена на семейството и на благотворителната дейност с Фондация „Бъдители“, чиито председател съм и основател на инициативата.

  • Вие разработвате и провеждате обучения по Soft Skills (личностни умения), търговски умения, преговори и успешни взаимоотношения с клиенти. Кои, според Вас, са основните личностни умения, които едно дете трябва да развие в най-ранна възраст, за бъде успешно в живота след това? Защо?

    Уменията, които са нужни са много, но това, което смятам за необходимо на първо място е вярата. Много е важно децата да притежават вяра в нещата, които правят и в самите себе си, с други думи да имат самоувереност. Това умение при възрастните хора е доста по-трудно да бъде развито заради житейския опит и годините, но при децата е по-лесно за постигане и е важно, защото когато човек има увереност – всичко, което прави се получава. Други важни качества според мен са упоритост, целеустременост и постоянство, които биха им помогнали да не се отказват.

 

  • Споменахте фондация „Бъдителите“. Кои са те и как се роди идеята за тази инициатива?

    Това е благотворителна фондация, която създадох преди 6 години, родена от мечта или по-скоро осъзнаване за това какво е необходимо да се изучава в училищата. И най-вече е вдъхновена от желанието ми да дадем ориентир и знание на децата, които да им помогнат в избора на тяхната професионална реализация. Защото в училище се учат на теория много неща, които са важни, но практиката по отношение на работа – липсва. Дори и да попитаме учениците какво искат да работят, те няма как да знаят след като не са наясно какво реално представлява дадена професия и каква работа извършва човекът, който я упражнява. Именно за това срещаме децата с хора с различни професии, които обаче харесват това, което правят, а не просто са добри в работата си. Това е важно, за да могат да вдъхновят децата при представянето на дадена професия, която са избрали и работят с удоволствие, а не защото така трябва или защото академичния път ги е довел до там, или са принудени от различни обстоятелства и социално наложени норми или разбирания за престижна професия. Малко хора имат смелост да променят живота си, дори и да не го харесват и затова е важно децата от рано да добиват представа за различните професии и възможности, за да могат да направят в следващ етап най-добрия избор за себе си.

    Благодарение на фондация „Бъдители“ сме посетили до този момент над 55 училища отправили покана към нас и сме реализирали лични срещи между професионалисти от различни области с ученици, които са имали възможността да се докоснат, макар и само в разговор, до спецификата на дадена професия.

 

  • От каква промяна има нужда образованието според вас?

    За мен лично в ученическите години трябва да се въведат паралелни стажове, които биха могли да се провеждат дори през лятото. По този начин ако детето се докосне от ранна възраст до работния процес, много по-лесно би се ориентирало по-нататък в живота. Разбира се, това е свързано и с желание от страна на компаниите да отделят време, за да обърнат внимание на един млад човек, както и са нужни достатъчно силно ангажирани и обичащи работата си хора, които да имат търпението и желанието да обясняват на децата, така че те да разберат.

    Също така смятам, че трябва да се наблегне повече на спорта както в училище, така и извън него, защото той подобрява не само физическото здраве, но и психическото. Отборните занимания учат на работа в екип, толерантност и взаимопомощ. А спортът сам по себе си учи на дисциплина и спомага за изграждането на увереност, упоритост и редица други качества и умения.

  • В личен план вие сте майка на 3 деца. Как успявате да балансирате между работните ангажименти и семейството?

    Не е лесно, разбира се, но колкото повече порастват децата ми, толкова по-отговорни и самостоятелни стават те. Всичко е въпрос обаче на желание и на разбиране от моя страна – дали искам да живея или просто да съществувам. Определящо за моя живот е решението да имам гъвкаво работно време, което освен свобода е голяма отговорност и означава добра самодисциплина. Аз съм активен човек и многото ангажименти ми дават смисъл. За мен са важни дейностите, които извършвам да ме вдъхновяват и да ги правя с желание. Тогава имам ентусиазъм и задачите от ежедневието не ми тежат, а напротив, зареждат ме и не усещам умора.

  • Как избрахте имената на дъщерите си, които сами по-себе си са ценности – Любов, Радост, Светлина?

С баща им много вярваме в етимологията на самите думи и в енергията, която те излъчват. А когато става въпрос за име е важно да има положителен заряд – не само за този, който носи името, но и за човека, който го изрича. Не сме планирали предварително имената, защото не сме знаели, че ще имаме три дъщери, но когато родих първата си дъщеря, татко й избра името Любов. При втората ни дъщеря името Радост избрах аз, като продължение на нашите общи вярвания и разбирания. При третото ни момиче бяхме напълно готови за името Светлина. Важно е имената да изразяват положителни чувства, да носят положителни емоции, защото чрез тях „кодираме“ по някакъв начин живота на детето. Затова има значение да избираме имена на децата си, които да им носят положителна енергия и да им дадат хубав старт. А когато те пораснат, имат своето право да правят лични избори и промени – на име, вярвания, но докато са малки, отговорността е в нашите ръце.

 

  • Кои са ценностите в семейството, които смятате, че са основополагащи за изграждането им като личности?

    За да кажа, че добре сме възпитали децата си и сме удовлетворени като родители, трябва те да са навършили поне 23 години, защото тогава ще можем да преценим дали са щастливи от пътя, по който са поели, от професионалната си ориентация и най-вече от партньора, който са избрали в живота си. Обществото ни предимно набляга на академичното образование, а изборът на човек до нас е особено важен, защото този, с когото градим живота си е от изключително значение, за да се чувстваме пълноценни. Ако ти си се развивал в една посока, а човекът до теб те постави в рамки или иска да те промени спрямо своите разбирания, вместо да те остави да „летиш“, тогава какво се случва? Това е тема, за която изобщо не се говори в училище. Доказано е, че жена, която има дори едно дете, изостава поне 4-5 години в кариерно и финансово отношение. Зависимостта, която се получава от мъжа, е добре да бъде регулирана чрез предварително научаване на уважение между половете и толериране на равнопоставеност между мъжа и жената.

    Много е важно също да се обърне внимание върху финансовата култура и образование, за да може човек да преценява и да осъзнава за какво разпределя ресурсите си. Как ги употребява и какво иска да постигне с тях.

    И за да се върна към въпроса смятам, че това, което е важно в нашето семейство е личният пример, който даваме чрез ежедневните си действия – дали харесвам професията си, дали лично приготвям храната или почиствам дома ни, аз ли съм тази, която полагам грижи или изисквам някой друг да свърши работата?! Не е толкова важно какво казвам, а какво реално правя. Лично аз смятам, че имам какво да подобрявам в моето родителство, особено в посока самостоятелност на децата, но е факт, че тази самостоятелност се постига за сметка на определена грижа. Децата са различни, но винаги се старая да давам право на личен избор, който обаче е контролиран от родител.

 

  • Ако можете да промените едно нещо в света, което смятате за основополагащо за детското развитие, кое би било то?

    Не мога да посоча конкретно нещо. Това, което е важно за мен и бих искала да има в света, е доверие между възрастни и деца, а това което мога да променям е само себе си!

 

  • Има ли послание, което искате да предадете напред?

    Мисията, която съм приела за себе си в живота е да помагам на хората в развитието им и постигането на целите и мечтите им. Затова и моето послание и мисия е от рано да помагаме на децата да откриват силните си страни, да разбират себе си и да знаят какво харесват да правят, за да изберат в последствие професии, които ги изпълват с ентусиазъм. Реално работата заема голяма част от живота на човек и определя дали ще живее с удовлетворение. Това е личен процес и никой не може да направи тези избори вместо теб, затова е важно децата да получават подкрепа в тази посока.

 

  • Занимавате се също и с фотография, кои моменти избирате да запечатате в снимка и защо?

    Снимам постоянно, обичам да запечатвам емоции и преживявания, дори такива, които са част от ежедневието. Имам над 74 000 снимки в телефона си, защото искам, когато остарея да гледам живота си като на „лента“ и да се усмихвам. Човек така е устроен, че забравя и е много хубаво да успееш да запечаташ момента, когато преживяваш нещо силно, защото когато си в трудно положение много помага да се върнеш към тази хубава емоция, за да ти даде сили да вървиш напред!