Интервю с Емилия Йорданова – Педагог в Частни детски ясли и градини ,,Светлина“.

  • Емилия Йорданова е дългогодишен практикуващ педагог, с непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване, към търсене и въвеждане на иновации в работата с деца. Съучредител е на Институт за прогресивно образование, един от преводачите на JUMP Math. Съавтор в система „Приятели“ – изд. „Анубис“. Има публикации в специализирани педагогически издания. Създава и своя авторска система – „Знамогика“, която разработва и публикува иновативни образователни ресурси онлайн – учебни комплекти, интерактивни образователни игри, онлайн курсове и т.н. Преподава и ментална аритметика, защото е убедена, че всичко в този свят говори на езика на математика.
    За себе си допълва още: „В ОГ „Светлина“ съм от 4 години и намерих тук свобода и възможности да работя с децата от най-благодатната възраст – първите 7. Работя с деца от подготвителен клас, защото точно на тази възраст децата са особено интересни и с отворени сетива за развитие, с усещане за света като място, изобилстващо от възможности за откривателство и творчество.“ 

 

  • Здравейте, Вие сте част от педагогическия екип на Образователна група „Светлина“ като основен учител на предучилищните групи. С какво е по-специфична работата с децата в тази възраст и защо е важно доброто предучилищно образование?

Първите 7 години всъщност е най-сензитивната възраст в живота на всеки човек и именно това определя спецификата на работа с децата в предучилищните групи. Доброто образование в тази възраст е особено важно, защото в този период се изгражда личността. Вроденото любопитство, което прераства в любознателност – задаване на въпроси, изясняване, разсъждаване. Правенето на връзки между нещата и явленията в природата, и социални свят, е отличителна черта на възрастта с особено голямо значение за бъдещото развитие на детето. Децата обичат да играят и експериментират, не се страхуват да грешат и по този начин много по-лесно учат.

В тази възраст децата имат голямо доверие в отговорните възрастни и буквално попиват всяка наша дума, действие и модел на поведение. Друга отличителна черта е тяхната искреност и прямотата в общуването, което улеснява комуникацията им с околния свят. Важно е да се знае, че на тази възраст децата имат т.нар. блокови възприятия, т.е. те не сегментират познанието, това се случва на по-късен етап и затова всичко, което децата научават, трябва да бъде в неговата цялост. Всяко знание е важно да премине през всичките им сетива, да бъде съпреживяно, защото емоциите и чувствата са особено важни в процеса на научаване. Чувството, което децата влагат, както и положителното отношение, много им помага да напредват в процеса на познанието. Това според мен са най-отличителните черти на децата в предучилищна възраст.

 

  • Като отдаден учител, освен на задължителния общообразователен материал, вие също така насочвате вниманието на децата към важни социални теми, в подкрепа на тяхното развитие като осъзнати личности и отговорни граждани. Тази година ОГ „Светлина“ посвещава на социалната кампания „Бъди промяната – спаси Земята“, насочена към живота и значението на пчелите. Какви активности провеждате с децата, за да ги запознаете по достъпен и интересен за тях начин с тази важна тема?

В детската градина, подобно на училище, има предмети, които са наречени образователни направления и по всяко от тях ние провеждаме активности. Няма направление, в което да не може да бъде засегната тази толкова важна за бъдещето на човечеството тема, каквaто е темата за пчелите и да не може да бъде отразена, разбира се според спецификата и възможността на тази възраст.

Например по околен свят, който при нас се дели на природен и социален свят – запознахме децата с живота на пчелите като четохме различни материали, гледахме образователни филмчета и всичко научено в последствие обобщихме през игри, защото за тях това е най-добрата и естествена форма на учене и разбиране. Заедно разгледахме пчелата като част от една общност в кошера. Учихме за ролите на различните пчели – работнички, търтеи и царицата, които децата даже забелязаха, че се отличават по външен вид. Именно през кошера, който представлява един съвършен социум, ние се учихме на грижа за другия, както пчелите се грижат за следващото поколение. Говорихме с децата за всичко, което пчелата трябва да знае. С помощта на книжката „Пчели и мед“ децата научиха много факти за пчелите, защото са представени в стихотворна форма и лесно се запомнят.

Заедно учихме за историята на пчелите, които са едни от най-древните животни и благодарение на тях се върнахме при древните гърци и египтяни. Говорихме за професията на пчеларя – как се облича, с какви инструменти си служи, как се грижи за тях. Учихме се на екипност като правихме сравнение с поведението на пчелите, защото те са съвършен екип и колкото един човешки екип е по-сплотен, толкова по-добре си върши работата.

По математика развиваме количествени представи – смятаме по десетици, броим, събираме, изваждаме, измерваме широчина и дължина, решаваме логически задачи, играхме на судоку и морски шах. Понякога сравнявахме факти от живота на пчелата с факти от човешкия живот – например колко малко е това животинче, колко работа върши и най-важното е, че това малко животинче през целия си живот върши работа, която има значение за другите. Това е много важно за един член на социум и децата трябва да знаят колко много смисъл има в това да си полезен за другите.

 

По български език се учихме да се изразяваме на книжовен български и да обогатяваме знанията си с нови термини. Посветихме отново занимания на темата за пчеличките. Например всяко дете знае колко много баба Меца обича мед, но всъщност тя се интересува повече от ларвите и това е нещо, което и аз научих заедно с тях. Това, което децата научиха на български, покрива изцяло знанията им и по английски, които надградиха с още нови стихчета, интересни факти и песни, които научиха. По музика това знание се разви като включихме различни инструменти и танци. Децата вече знаят, че пчелите танцуват и този танц е много важен, защото служи за техен ориентир и именно през танца си предават сигнали и информация например за това къде се намират добрите за тях цветя за паша.

По физическа култура играхме тематични игри, в които се вплитат най-разнообразни физически действия, в които се учим на най-важното, на спортен дух, също като пчеличките, защото без него те няма да могат да осигурят на кошера достатъчно храна. Много важни за нас са също направленията изобразително изкуство, конструиране и технологии, по време на които заедно с децата създаваме различни проекти, чрез които се учат да работят в екип, точно както пчеличките.

  • Какво знаят децата за пчеличките и вълнуват ли се от тази тема?

Темата веднага грабна децата и пчеличките са техен любим образ. Изключително любознателни са по темата и непрекъснато питат – какво се случва с пчеличката, как живее тя, с какво се храни и какво прави през зимата. Обичат много да слушат факти от живота на пчелите, които запомнят много лесно, защото точно в тази възраст тяхната памет е изключително добре развита и с лекота запомнят всичко, което чуят и ги вълнува. Нашата цел е с чрез всички  тези активности да се опитаме да насърчим децата, така че да усвоят колкото може повече информация за начина на живот и за значението на пчелите, за да бъдем отговорни за съхраняването на този вид на Земята и колкото по-емоционално е това знание, толкова по-трайно е то за тях. Децата знаят много за пчелите за значението им, за строежа на тялото им, за различните роли в кошерите, за пчелните продукти и много други неща, които в последствие събрахме в една интерактивна детска енциклопедия на английски език. В нея заедно сложихме всичко, което знаем за пчелите, като децата с много ентусиазъм и желание изработваха, изрязваха и подготвяха материали за пчеличките. В програмата ни включихме и специален кулинарен ден, в който заедно с децата направихме палачинки и хапнахме мед, а те бяха много щастливи.

  • Кое е най-интересното нещо, което вие самата научихте за живота на пчелите и искате да споделите с нашите читатели?

За мен беше интересно, че пчелите са вегетарианци, защото и аз самата съм такава. J Също така те не виждат червено и това беше много интересно за мен и децата, защото някои хора смятат, че ако са облечени в червено, това може да предизвика пчелата да ги нападне, а тя всъщност вижда червеното като черно. Основните цветове, които виждат пчелите са други: синьо, зелено и ултравиолетово. Могат да видят оранжево, но не и червено. Също интересен факт е, че пчелите имат 2 стомаха, като единият служи за пренасяне на цветен прашец, а другият е за храносмилане. Медът съдържа много калий и поради тази причина микробите нямат никакъв шанс за оцеляване. Медът е единствената храна, която се усвоява на 100% и това е наистина уникално и безценно, а пчелата е единственото животно, което произвежда храна за човека.

  • Защо според вас е важно да образоваме децата от най-ранна детска възраст по теми, свързани с опазване на живота на човечеството и Планетата Земя?

Ако пчелата изчезне, на човечеството няма да му остават повече от 4 години живот. Тази мисъл е преписвана на Айнщайн, а ние знаем, че всъщност огромен процент от опрашването не само на селскостопанските култури, а на флората на Земята принадлежи на пчелите. Те не само опрашват растенията, но по този начин поддържат и защитават биоразнообразието. В последните години пчелите, които са били 20 000 вида са намалели в огромен процент, а тяхното изчезване се дължи най-вече на използването на пестициди, на обезлесяването и на липсата на цветя.

Именно заради това тази тема стана особено важна за нас възрастните, а ние като отговорни такива трябва да я предадем на децата, за да продължат да инициират опазването им. Важно е да създаваме условия, в които пчелите да имат свое местообитание и среда за живот. Например много градове променят своите градоустройствени планове, така че да създават подходящи условия за живот на пчелите и се изграждат пчелини в самите градове. В България е точно обратното за съжаление. А най-доброто, което можем да направим е да образоваме децата, да им създадем желанието да създават смисъл и желание да правят добро, да живеят в хармония  и грижа за природата!

 

Щастието на децата е по-важно от академичните резултати

  • Здравейте, как бихте се представили с няколко думи?

Казвам се Мария Стайкова и ако трябва да се представя в едно изречение, мога да кажа, че съм една щастлива майка, съпруга, приятел и професионалист. За себе си смятам, че съм човек, който има щастието да прави всичко с много любов в живота си.

  • Вие сте професионален коуч, какво всъщност представлява тази професия и на какво ви учи тя?

Всъщност най-доброто определение, което съм чувала за това какво е да си коуч, даде най-малкия ми син, Валентин, когато беше на 6-7 годишна възраст.  При едно семейно пътуване, когато спряхме да хапнем и починем, в детското меню, което получи за обяд, беше изписано следното послание: „Открий супер героя в себе си!“. Той го прочете внимателно, замисли се и после възкликна: „Мамо, виж това е като в коучинга!”, той наистина ти помага да откриеш своите “супер сили”!.

В коучинга се изгражда едно много фино партньорство между коуча – професионалист и човека – клиент, който иска да постигне повече, както в личен, така и в професионален план. Понякога хората се затрудняват с това да изяснят, какво точно искат за себе си или пък са наясно с мечтата си, но не виждат самия път към нея. И в това партньорство с клиента, коучът създава пространство, в което се поставят въпроси и се търсят отговори, така че човекът да може сам да намери своя начин да постигне целите си. Вече десет години тази професия е призвание и мисия за мен и в нея аз открих себе си.

  • Освен професионален коуч, вие сте майка на 3 деца, вече пораснали момчета. Помага ли ви коучинга в общуването със синовете ви и въобще в семейните отношения като цяло?

Коучингът ми дава много голямо търпение и разбиране, както и вяра в способностите на всеки човек, включително и в тези на децата ми. Помага ми да виждам хората и синовете си, като цялостни, завършени личности. Спрямо децата ми, това реално означава, че имам търпението и им давам нужното време да растат и да се развиват със своето темпо и разбиране. Предоставяме им пространство да бъдат себе си, а когато имат нужда и поискат помощ, сме насреща като родители, за да ги подкрепим.

Преди 10 години се разпознах в коучинга. Всичко, което бях научила покрай отглеждането на децата и опита ми в живота като цяло, в който вярвам, открих в голяма степен именно в тази професия. Намерих много черти от себе си и в един момент разбрах, че това знание е реална професия с правила и стандарти, професионални и етични норми. Това за мен е начинът, по който АЗ СЪМ в света – със себе си, с децата си, със семейството, с приятелите си и с всички хора.

  • Какви качества и умения е важно за вас да имат децата ви от гледна точка на родител и от гледна точка на коуч?

 Това, което аз се стремя да възпитам в децата си е винаги да имат любопитство към себе си и останалите, да могат да търсят и намират положителното в различните ситуации, независимо какво се случва. За моя радост виждам, че това при тях се получава с лекота. Те се съсредоточени предимно в уроците и в нещата, от които биха могли да се учат и да се развиват. Уча ги да преминават през предизвикателствата като ги приемат като възможности. Да бъдат добри към себе си, за да могат да бъдат добри и към останалите, защото както казва средния ми син: Важното е да сме здрави и да се обичаме!

Коучингът ми помага да не искам прекалено много за децата ми, да имам търпението да ги оставя те да поискат сами, а аз да ги подкрепя в тяхното желание. Това, като родител си давам сметка, че може да доведе до изпускане на мярката в определени моменти, защото дава прекалено много пространство на децата. Тази свобода и доверие обаче ми се отплащат в пъти повече, защото момчетата са самостоятелни и уверени млади хора, които успяват да реагират адекватно в различни ситуации и след това да се чувстват добре.

Коучингът ми помага в родителството, защото реално е едно отворено пространство, в което позволяваш на човека да бъде такъв какъвто е и още повече го приемаш с вярата, че всичко му е наред, че няма нужда да го спасяваш или поправяш и човек може сам да намери най-доброто решение за себе си и ще го направи. По тази начин се отнасям и с децата си и професията ми помага да ги гледам с любопитство и да им се радвам такива, каквито са.

  •  Каква е ролята на училището при възпитанието според вас? Кое беше важно за вас при избора ви на училище за вашите деца?

 Абсолютно съм убедена, че ролята на училището е огромна, защото от една определена възраст нагоре, по-голямата част от деня си децата прекарват в училищна среда, която със сигурност оказва влияние върху тях. Важно за мен при избора на училище и това, което намерих в ОГ „Светлина“ преди повече от 10 години, е общото виждане, че приоритет всъщност е щастието на детето, преди чисто академичните резултатите. Разбирането, че не може и не е нужно всяко дете да е отлично във всяка една област в живота – то и възрастните не сме. Привлече ме стремежът за прилагане на индивидуален подход, който търси и стимулира силните страни на всяко дете.  От собствения си опит съм разбрала, че когато децата се занимават с неща, които  харесват и са им приятни, то всичко друго си идва на мястото.

  • Строги родители ли сте и успявате ли да поделите задълженията и отговорностите по тяхното отглеждане с баща им? Какъв е добрият родител според вас?

Няма определение за добър родител, за всеки това е различно! Като родители ние със съпруга ми сме може би прекалено „не строги“, въпреки че имаме достатъчно силна връзка с децата си, за да може във важни моменти да се „чуваме“. Даваме им много свобода, за да могат те да взимат сами решения и да се учат да носят отговорност за тях. Вярваме че, човек започва да взима добри решения на база на опита си, а той се трупа понякога благодарение и на грешките, които правим в живота си. Всички в къщи имаме голяма свобода и разбиране един към друг. Аз имам щастието да имам съпруг, с когото взаимно се подкрепяме през годините и ако в началото аз бях повече фокусирана в грижата за децата, а той в работата, сега аз минах на по-заден план във възпитанието им и той пое своята роля, а аз успявам да се посветя на работата си.

  • Как успявате да балансирате професионалните си ангажименти със семейството? Остава ли ви свободно време и как обичате да го прекарвате?

От една страна успявам, но от друга не успявам. Колкото по-големи стават децата, толкова повече личното време става лично. Когато бяха малки свободното ми време беше съчетано с тях:  ако искам да плувам, отивам да плувам с тях; ако искам да спортувам, спортувам с тях. Сега когато са големи и имат лични ангажименти, имам време да чета, да плувам няколко пъти в седмицата, да отида на планина, но това също се дължи на факта, че имам гъвкаво работно време. В този смисъл – да, успявам да намеря време за себе си и не, не успявам да съм перфектна във всичко!

  • Имате ли послание, което искате да предадете напред, като част от кампанията „Родителите на 21 век“?

За мен е важно децата да бъдат щастливи! Щастливите деца, постигат повече и то с лекота! А ние родителите да не забравяме, че сме хора и никой не ни е учил как да бъдем родители, така че нека сме благосклонни към себе си, да правим най-доброто, на което сме способни и да се учим от грешките си. Да вярваме в това, че с децата ни всичко е наред и те ще бъдат едни чудесни възрастни хора.

И ако се върнем отново към подхода с децата, това което аз намирам като много успешен метод и бих искала да споделя с вас е: нека си представим, че децата ни са пораснали и са станали най-добрата версия на себе си, да си ги представим в техния идеален вариант, без значение какви са сега – да си представим какво искаме да могат и какво знаят. И след това да се отнасяме с тях така, все едно те вече са тези хора. Ако още сега започнем да общуваме с тях така, сякаш вече те са такива, каквито си представяме, то с изненада ще видим как те сами започват да се напасват към тази визия и се превръщат именно в онези добри хора, които си мечтаем да бъдат!

  •  Какво е вашето лично пожелание към жените по случай празника на жената – 8-ми март?

Пожелавам на всички ни да успяваме да намираме радостта и щастието във всеки един момент, за да научим и децата си на това. Да приемаме себе си такива, каквито сме, с любов и благодарност. Да имаме силата да създадем свят на мир и любов за себе си и любимите си хора.

Честит празник!

Прием в Детски ясли и градини „Светлина“ – ОТВОРЕН!

Откриваме приема в Детски ясли и градини „Светлина“ !

Защо да изберете “Светлина” за своето дете?

  •  Разполагаме с няколко бази на територията на град София – кв. Бояна, кв. Лозенец, кв. Витоша, кв. Овча купел и кв. Люлин;
  •  Холистично образование – преживяване на новите знания, развиване на меки умения, комуникативни способности и правилни здравословни навици;
  •  Емоционална интелигентност и Mindfulness програми;
  •  Малко на брой деца в група;
  •  Мотивираща среда, подкрепа и индивидуален подход;
  •  Билингвално обучение;
  •  Достъп до разнообразни спортове: плуване, ски, зимни кънки, гимнастика, йога, танци, капоейра, футбол, айкидо, брейн джим и др.;
  •  Целогодишен мониторинг на всяко дете, чрез работа с различни специалисти;
  •  Прилагане на „скандинавски” модел за общуване;
  •  Издаване на Свидетелство за завършен подготвителен клас.
В „Светлина“ имаме специално подготвена програма за плавен преход и адаптация от семейната към социалната среда. Специалистите ни – педагози и психолози, подкрепят на всяка крачка от етапите на отделяне детето и родителя. Създаваме чувство на комфорт, уют и грижа за всяко семейство.
Свържете се с нас на kinder.communication.manager@svetlina.net или на тел. + 359 895 560 647 и си запазете час за среща.
Образователна група Светлина

Пролетен лагер на „Светлина“ 2021

За децата на Образователна група „Светлина“ се проведе пролетен лагер в Родопа планина – гр. Девин, в рамките на една седмица.

Подрастващи и ученици бяха заедно на приключение, което беше съобразено с всяка възрастова група и възможностите й.

Децата имаха възможност да се докоснат до много нови и различни преживявания – от история и астрономия, през природа до различни социални мероприятия.

Посетени бяха Асенова крепост, Бачковския манастир и Националната астрономическа обсерватория Рожен, където научиха интересни факти за звездите и кои са уредите, с които се наблюдават и изучават те.

Децата изкараха част от времето в минерален басейн с цел повишаване на двигателната култура и закаляване на здравето им.

Докоснаха се и до природните феномени – Ягодинска пещера и Дяволското гърло. Имаха и един прекрасен ден разходка по екопътека „Струилица“, където се насладиха на чист планински въздух и красиви гледки.

Учениците имаха организирани игри за ориентиране и много други забавления.

Научихме и преговорихме какъв е етикетът в театъра чрез посещение на куклен театър.

А като за финал имаше организирана детска дискотека за всички деца – от детската градина до учениците от 7 клас.

Всички лагери, които „Светлина“ организира са с цел децата да придобият умения за самостоятелност, отговорност, съпричастност и израстване. Все характеристики на успешните и щастливи личности.

Образователна група „Светлина“: Щастливи деца днес, успешни хора утре!

Нови интериорни кътове в базите на ОГ „Светлина“

Днес ще Ви запознаем с едни прекрасни дами, които успявят да съвместят в организацията на ОГ „Светлина“ длъжности, изискващи разнообразни познания. Запознайте се с Росица Първанова и Здравка Кантарева.

  • Моля, представете се с няколко думи.

Здравка: Казвам се Здравка Кантарева, професионалното ми развитие последните години е свързано изцяло с изкуство и деца.
Аз съм арт учител в Частни детски ясли и градини “Светлина” и сценограф на куклени представления, както и водещ на творчески работилници.
Вярвам, че всяко дете е творец и изкуството е важна част от развитието на децата.
От скоро съм и част от екипа за интериорен дизайн на пространства в Образователна група (ОГ) „Светлина“.

Роси: Казвам се Росица Първанова и съм на длъжност “Мениджър комуникации” в Частни детски ясли и градини „Светлина“. От много години се занимавам с комуникации, но реших да вложа енергията си и в нещо ново и различно за мен, а именно да стана интериорен дизайнер в „Светлина“.

  • Формирането ви като творчески екип стана факт след провеждането на вътрешен конкурс, обявен сред служителите на ОГ „Светлина“. Разкажете ни за него. Как успяхте да го спечелите?

Здравка: Конкурсът беше онлайн. Първоначално изпратих автобиография, а после практическа задача, при която дадох идеи за възможни интериорни решения в една от базите ни. От него стана ясно, че виждаме в една посока развитието и възможностите на пространствата в ОГ „Светлина“.

Роси: Спечелването на конкурса, може би, беше следствие на безкрайното ми желание да дам своя принос за доброто на децата. Винаги ми е харесвало да създавам неща с ръцете си и да давам свобода на своята креативност. Затова се реших да се впусна с главата надолу в тази възможност и днес гордо мога да кажа, че поемането на тази нелека задача, се оказа още един мотиватор, още една причина да се радвам, че съм част от екипа на „Светлина“ и имам възможност да оставя своята следа в организацията.

  • Кои бяха вашите първи интериорни проекти? Какво научихте от участието си в тях?

Първите интериорни проекти бяха за редизайн на помещението за хранене и фоайето за преобуване на подготвителните класове в нашата детска ясла и градина в кв. Витоша (Симеоново). И двата проекта имаха своите предизвикателства, свързани с това да променим нещо познато на всички, добавяйки му ново измерение, нов поглед и стойност.
Тези артистични кътове са живи, динамични пространства. Те имат не само естетична и обучаваща стойност, но и живот, който децата и учителите им вдъхват.

  • Как оформянето на тези артистични кътове променя средата в детските градини? Как реагират на тях децата и колегите?

При първия проект ние изпълнихме дизайна, а децата и колегите дойдоха (след локдауна) и го видяха готов. Имаше така наречения “ефект на изненадата” – всички бяха впечатлени и изключително развълнувани.

Ние, от своя страна, силно обнадеждени, мотивирани и доволни, че работим в правилната посока.

Започнахме и втория проект, който беше различен. Децата и техните творби са в центъра на този проект. Създадохме арт галерия, в която експонирахме колаж от всяко дете от подготвителните класове в специални златни рамки – символ на значимостта на техните творби. Колажът беше вдъхновен от творчеството на художника Василий Кандински.
Целта на тази арт галерия е да показва още много творби създадени от децата през учебната година.

  • Планирате ли бъдещи проекти и какви са те? Или са тайна?

Разбира се, не възнамеряваме скоро да спрем да творим. Имаме нестихващ ентусиазъм да създадем една по-приятна и по-ползотворна среда за нашите деца! За да запазим момента на изненадата, ще споделя само, че в следващия си проект ще наблегнем на Натурализма и Валдорф методиката.

  • Какво бихте казали на родителите на Образователна група „Светлина“?

Скъпи родители, никога не спирайте да насърчавате децата си да изразяват своята креативност и да експериментират. Именно в опитите се ражда успеха. Не преставайте да ги обичате и подкрепяте във всичко, което правят. Нека им дадем криле, за да повярват, че могат да летят!