• Здравейте, как бихте се представили с няколко думи?

Казвам се Мария Стайкова и ако трябва да се представя в едно изречение, мога да кажа, че съм една щастлива майка, съпруга, приятел и професионалист. За себе си смятам, че съм човек, който има щастието да прави всичко с много любов в живота си.

• Вие сте професионален коуч, какво всъщност представлява тази професия и на какво ви учи тя?

Всъщност най-доброто определение, което съм чувала за това какво е да си коуч, даде най-малкия ми син, Валентин, когато беше на 6-7 годишна възраст.  При едно семейно пътуване, когато спряхме да хапнем и починем, в детското меню, което получи за обяд, беше изписано следното послание: „Открий супер героя в себе си!“. Той го прочете внимателно, замисли се и после възкликна: „Мамо, виж това е като в коучинга!”, той наистина ти помага да откриеш своите “супер сили”!.

В коучинга се изгражда едно много фино партньорство между коуча – професионалист и човека – клиент, който иска да постигне повече, както в личен, така и в професионален план. Понякога хората се затрудняват с това да изяснят, какво точно искат за себе си или пък са наясно с мечтата си, но не виждат самия път към нея. И в това партньорство с клиента, коучът създава пространство, в което се поставят въпроси и се търсят отговори, така че човекът да може сам да намери своя начин да постигне целите си. Вече десет години тази професия е призвание и мисия за мен и в нея аз открих себе си.

• Освен професионален коуч, вие сте майка на 3 деца, вече пораснали момчета. Помага ли ви коучинга в общуването със синовете ви и въобще в семейните отношения като цяло?

Коучингът ми дава много голямо търпение и разбиране, както и вяра в способностите на всеки човек, включително и в тези на децата ми. Помага ми да виждам хората и синовете си, като цялостни, завършени личности. Спрямо децата ми, това реално означава, че имам търпението и им давам нужното време да растат и да се развиват със своето темпо и разбиране. Предоставяме им пространство да бъдат себе си, а когато имат нужда и поискат помощ, сме насреща като родители, за да ги подкрепим.

Преди 10 години се разпознах в коучинга. Всичко, което бях научила покрай отглеждането на децата и опита ми в живота като цяло, в който вярвам, открих в голяма степен именно в тази професия. Намерих много черти от себе си и в един момент разбрах, че това знание е реална професия с правила и стандарти, професионални и етични норми. Това за мен е начинът, по който АЗ СЪМ в света – със себе си, с децата си, със семейството, с приятелите си и с всички хора.

• Какви качества и умения е важно за вас да имат децата ви от гледна точка на родител и от гледна точка на коуч?

 Това, което аз се стремя да възпитам в децата си е винаги да имат любопитство към себе си и останалите, да могат да търсят и намират положителното в различните ситуации, независимо какво се случва. За моя радост виждам, че това при тях се получава с лекота. Те се съсредоточени предимно в уроците и в нещата, от които биха могли да се учат и да се развиват. Уча ги да преминават през предизвикателствата като ги приемат като възможности. Да бъдат добри към себе си, за да могат да бъдат добри и към останалите, защото както казва средния ми син: Важното е да сме здрави и да се обичаме!

Коучингът ми помага да не искам прекалено много за децата ми, да имам търпението да ги оставя те да поискат сами, а аз да ги подкрепя в тяхното желание. Това, като родител си давам сметка, че може да доведе до изпускане на мярката в определени моменти, защото дава прекалено много пространство на децата. Тази свобода и доверие обаче ми се отплащат в пъти повече, защото момчетата са самостоятелни и уверени млади хора, които успяват да реагират адекватно в различни ситуации и след това да се чувстват добре.

Коучингът ми помага в родителството, защото реално е едно отворено пространство, в което позволяваш на човека да бъде такъв какъвто е и още повече го приемаш с вярата, че всичко му е наред, че няма нужда да го спасяваш или поправяш и човек може сам да намери най-доброто решение за себе си и ще го направи. По тази начин се отнасям и с децата си и професията ми помага да ги гледам с любопитство и да им се радвам такива, каквито са.

•  Каква е ролята на училището при възпитанието според вас? Кое беше важно за вас при избора ви на училище за вашите деца?

 Абсолютно съм убедена, че ролята на училището е огромна, защото от една определена възраст нагоре, по-голямата част от деня си децата прекарват в училищна среда, която със сигурност оказва влияние върху тях. Важно за мен при избора на училище и това, което намерих в ОГ „Светлина“ преди повече от 10 години, е общото виждане, че приоритет всъщност е щастието на детето, преди чисто академичните резултатите. Разбирането, че не може и не е нужно всяко дете да е отлично във всяка една област в живота – то и възрастните не сме. Привлече ме стремежът за прилагане на индивидуален подход, който търси и стимулира силните страни на всяко дете.  От собствения си опит съм разбрала, че когато децата се занимават с неща, които  харесват и са им приятни, то всичко друго си идва на мястото.

• Строги родители ли сте и успявате ли да поделите задълженията и отговорностите по тяхното отглеждане с баща им? Какъв е добрият родител според вас?

Няма определение за добър родител, за всеки това е различно! Като родители ние със съпруга ми сме може би прекалено „не строги“, въпреки че имаме достатъчно силна връзка с децата си, за да може във важни моменти да се „чуваме“. Даваме им много свобода, за да могат те да взимат сами решения и да се учат да носят отговорност за тях. Вярваме че, човек започва да взима добри решения на база на опита си, а той се трупа понякога благодарение и на грешките, които правим в живота си. Всички в къщи имаме голяма свобода и разбиране един към друг. Аз имам щастието да имам съпруг, с когото взаимно се подкрепяме през годините и ако в началото аз бях повече фокусирана в грижата за децата, а той в работата, сега аз минах на по-заден план във възпитанието им и той пое своята роля, а аз успявам да се посветя на работата си.

• Как успявате да балансирате професионалните си ангажименти със семейството? Остава ли ви свободно време и как обичате да го прекарвате?

От една страна успявам, но от друга не успявам. Колкото по-големи стават децата, толкова повече личното време става лично. Когато бяха малки свободното ми време беше съчетано с тях:  ако искам да плувам, отивам да плувам с тях; ако искам да спортувам, спортувам с тях. Сега когато са големи и имат лични ангажименти, имам време да чета, да плувам няколко пъти в седмицата, да отида на планина, но това също се дължи на факта, че имам гъвкаво работно време. В този смисъл – да, успявам да намеря време за себе си и не, не успявам да съм перфектна във всичко!

• Имате ли послание, което искате да предадете напред, като част от кампанията „Родителите на 21 век“?

За мен е важно децата да бъдат щастливи! Щастливите деца, постигат повече и то с лекота! А ние родителите да не забравяме, че сме хора и никой не ни е учил как да бъдем родители, така че нека сме благосклонни към себе си, да правим най-доброто, на което сме способни и да се учим от грешките си. Да вярваме в това, че с децата ни всичко е наред и те ще бъдат едни чудесни възрастни хора.

И ако се върнем отново към подхода с децата, това което аз намирам като много успешен метод и бих искала да споделя с вас е: нека си представим, че децата ни са пораснали и са станали най-добрата версия на себе си, да си ги представим в техния идеален вариант, без значение какви са сега – да си представим какво искаме да могат и какво знаят. И след това да се отнасяме с тях така, все едно те вече са тези хора. Ако още сега започнем да общуваме с тях така, сякаш вече те са такива, каквито си представяме, то с изненада ще видим как те сами започват да се напасват към тази визия и се превръщат именно в онези добри хора, които си мечтаем да бъдат!

•  Какво е вашето лично пожелание към жените по случай празника на жената – 8-ми март?

Пожелавам на всички ни да успяваме да намираме радостта и щастието във всеки един момент, за да научим и децата си на това. Да приемаме себе си такива, каквито сме, с любов и благодарност. Да имаме силата да създадем свят на мир и любов за себе си и любимите си хора.

Честит празник!